9. За всякакъв вид престъпление, - за вол, за осел, за овца, за дреха, за всяко загубено нещо за което би рекъл някой че е негово, - съдбата на двоицата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойното на ближния си.
10. Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какъв-годе скот за да го пази, и умре, или охромее, или се откара без да види някой,
11. клетва Господня да бъде между двоицата, че не е турил ръка върх стоката на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият да не плати.
12. Но ако се открадне от него, ще плати на стопанина му.
13. Ако бъде от звяр разкъсано, ще го донесе за свидетелство: за разкъсаното няма да плати.
14. И ако заеме някой от ближния си животно, и охромее или умре когато стопанинът му не е с него наедно, непременно ще плати.
15. Ако ли е стопанинът му наедно с него, няма да плати: ако е било наемнато с пари, ще отиде за наема си.
16. И ако някой прелъсти негодена девица и легне с нея, непременно ще й даде вено, и ще я вземе за жена.
17. Ако ли баща й не рачи да му я даде, ще плати сребро според веното на девиците.
18. Магесница жива да не оставиш.
19. Всеки скотоложник непременно да се умъртви.
20. Който жъртвува на богове, а не самому Господу, да погине като проклет.