10. И всичко що направи на двамата Аморейски царе които бяха оттам Йордан, на Сиона Есевонския цар, и на Ога Васанския цар, който живееше в Астарот.
11. За това ни рекоха старейшините ни и всичките жители на нашата земя и казаха: Вземете в ръката си храна за пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Раби ваши сме. И тъй сега направете уговор с нас.
12. Този наш хляб топъл взехме за път от къщите си в който ден излязохме за да дойдем при вас; сега, ето, сух е и плесенясал.
13. И тези мехове за вино които напълнихме нови, ето, са съдрани; и тези наши дрехи и обущата ни овехтяха от многодалечния път.
14. И приеха мъжете по причина на храната; а Господа не попитаха.
15. И направи Исус мир с тях, и свърза уговор с тях да упази живота им; и началниците на събранието се заклеха там.
16. И подир три дни, откак свързаха уговор с тях чуха че им бяха съседи и живееха между тях.
17. И станаха Израилевите синове та отидоха в градовете им на третия ден; а градовете им бяха Гаваон, и Хефира, и Вирот, и Кириатиарим.
18. И не ги поразиха Израилевите синове, защото началниците на събранието бяха им се заклели в Господа Бога Израилева; и всичкото събрание роптаеше на началниците.
19. Всичките началници обаче рекоха на всичкото събрание: Ние им се заклехме в Господа Бога Израилева; и тъй сега не можем да се прикоснем до тях.
20. Това ще направим с тях; ще упазим живота им, да не бъде гняв Божий на нас за клетвата с която им се заклехме.
21. И началниците им рекоха: Нека живеят; но да бъдат дървосечци и водоносци на всичкото събрание, както им се обещаха началниците.
22. И свика ги Исус та им говори и рече: Защо ни излъгахте и рекохте: Много далеч сме от вас, когато вий сте били живеели между нас?