16. Щото който ублажава себе си на земята Да ублажава себе си в Бога на истината; И който се кълне на земята Да се кълне в Бога на истината; Защото предишните скърби се забравиха, И защото се скриха от очите ми.
17. Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя; И предишните няма да се поменат, Нито ще дойдат на ум.
18. Но веселете се и радвайте се всекога В онова което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие.
19. И ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете си; И няма да се чуе вече в него глас на плач И глас на вопъл:
20. Няма да бъде вече там малоденен младенец, И старец който да не е изпълнил дните си; Защото детето ще умира стогодишно, А стогодишен грешник ще бъде проклет.
21. И ще съградят къщи, и ще се населят; И ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22. Няма да съградят те, а друг да се насели: Няма да насадят те, а друг да яде; Защото дните на моите люде ще са както дните на дърво, И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им.