1. О да би раздрал ти небесата, да слезеш, Да биха се стопили горите от лицето ти,
2. Като огън, който гори храстията, Като огън който прави водата да клокоти, За да стане името ти познато на противниците ти, Да треперят народите от лицето ти!
3. Когато ти направи ужасни дела каквито не чакахме, Ти слезе, и горите се разтопиха от лицето ти.
4. Защото от века не се е чуло, До уши не е стигало, Око не е видело друг Бог освен тебе Да е направил таквиз дела за онези които го чакат.