1. Утешавайте, утешавайте людете ми, Говори Бог ваш.
2. Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него че времето на воинствуванието му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господня Двойно за всичките си грехове.
3. Глас на едного който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен: Прав друм направете в пустинята за Бога нашего.
4. Всеки дол ще се възвиши, И всяка гора и хълм ще се сниши; И кривите ще станат прави, И неравните места равни;
5. И славата Господня ще се яви, И всека плът купно ще види; Защото устата Господни говориха.
6. Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят.
7. Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.
8. Тревата изсъхна, цветът повена; Но словото на Бога нашего остава във век.
9. Ти който носиш благи вести на Сион Възлез на високата гора: Ти който носиш благи вести на Ерусалим, Възвиши силно гласа си: Възвиши: не бой се: Речи на Юдините градове: Ето Бог ваш!
10. Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата му ще владее за него: Ето, мъздата му е с него, И въздаянието му пред него.
11. Ще пасе стадото си както пастир: Ще събере агнетата с мишцата си, И ще ги носи в пазухата си; И ще води полека доещите,
12. Кой е премерил водите с шепата си, И измерил небесата с педа, И побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?
13. Кой е измерил Духа Господен, Или му е бил съветник и го е научил?
14. С кого се е съветвал той, и кой го е вразумил И го е научил пътя на съдбата, И му е предал знание, И му е показал пътя на разума?
15. Ето, народите са като капка от ведро, И считат се като тънък прашец на къпона: Ето, островите като прах що се дига;