17. Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест; Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението; Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.
18. Защото гробът няма да те похвали: Смъртта няма да те славослови: Които слазят в рова не ще се надеят на твоята истина.
19. Живият, живият, той ще те хвали, Както аз днес: Бащата ще възвести на чадата си твоята истина.
20. Господ е спасение мое; За то ще пеем моите песни със струни Във всичките дни на живота ни в дома Господен.
21. Защото Исаия беше рекъл: Нека вземат низаница смокви да ги стрият и турят на възпалението; и ще оздравее.
22. И Езекия беше рекъл: Що е знамението че аз ще възляза в дома Господен?