10. Аз рекох: В тишината на дните си Ще отида във вратата на гроба: Лиших се от остатъка на годините си.
11. Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите: Няма да видя вече человека Като съм с жителите на онзи свет.
12. Жилището ми се дигна И премести се от мене като шатър овчарски: Пресекох живота си както тъкач: От основата ще ме отреже: От ден до нощ ще ме свършиш.
13. чаках до сутринта, - като лъв, Тъй ще съкруши всите ми кости: От ден до нощ ще ме свършиш.
14. Както жерав, както ластовица, така крещех: Стенех както гъргорица: Очите ми изнемощяха от да гледат нагоре: В утеснение съм, Господи: стани ми поръчител.
15. Аз що да река? Той ми рече, той и извърши: Ще вървя полека през всичките си години Заради тази горест на душата си.
16. чрез тях живеят человеците, Господи, И във всички тях съществува животът на моя дух: Ти си ме изцелил и си ме съживил.
17. Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест; Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението; Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.