27. За това жителите им станаха безсилни, Устрашиха се и посрамиха се: Бяха трева на полето и злак, Трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.
28. Но аз зная жилището ти, и изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.
29. Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлезоха в ушите ми, За то ще туря куката си в ноздрите ти И уздата си в устните ти Та ще те върна през пътя през който си дошел.
30. И това ще ти бъде знамение: Това лето ще ядете което е саморасло, И второто лето което прораствува от истото; А третото лето посейте, и ожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.
31. И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу, И ще даде горе плод.
32. Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това.
33. За то така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп.
34. По пътя по който е дошел, по него ще се върне, И в този град няма да влезе, говори Господ;
35. Защото ще защитя този град да го отърва, Заради мене и заради раба ми Давида.
36. Тогаз излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.