13. Де е царят на Емат, и царят на Арфат, и царят на града Сефаруим, на Ена, и на Ава?
14. И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.
15. И помоли се пред Господа Езекия и рече:
16. Господи на Силите, Боже Израилев който седиш на херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.
17. Приклони, Господи, ухото си и чуй: отвори, Господи, очите си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.
18. Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха всичките области и земята им.
19. И хвърлиха в огън боговете им; защото не беха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за то ги погубиха.
20. Сега прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.
21. Тогаз проводи Исаия Амосовий до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мене против Сенахирима Асирийския цар.
22. Това е словото което Господ говори за него: - Уничижи те, присмея ти се девицата, Сионовата дъщеря: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.
23. Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? – Против Светаго Израилева.
24. Господа си укорил ти чрез рабите си, и си рекъл: С множеството на колесниците си възлезох аз Върх височината на горите, върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, избраните му елхи; И ще влеза в крайната му височина, В дъбравата на неговия Кармил:
25. Аз изкопах и пих вода; И със стъпките на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.
26. Не си ли чул че аз направих това отдавна, И от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове на развалини.
27. За това жителите им станаха безсилни, Устрашиха се и посрамиха се: Бяха трева на полето и злак, Трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.
28. Но аз зная жилището ти, и изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.
29. Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлезоха в ушите ми, За то ще туря куката си в ноздрите ти И уздата си в устните ти Та ще те върна през пътя през който си дошел.
30. И това ще ти бъде знамение: Това лето ще ядете което е саморасло, И второто лето което прораствува от истото; А третото лето посейте, и ожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.