3. Венецът на гордостта на Ефремовите пияници Ще се потъпче под нозе.
4. И повеналият цвет, славната им красота, Който е на върха на тлъстия дол, Ще стане като първозрела смоква преди летото, Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.
5. В онзи ден Господ на Силите ще е венец на слава И корона на красота за остатъка на людете си,
6. И дух на съдба за седналия в съдба, И сила за тези които вращат неприятеля до портата му.
7. Но и те се побъркаха от виното И заблудиха се от сикерата: Свещеник и пророк побъркаха се от сикера, Погълнаха се от вино, Заблудиха се от сикера: Побъркаха се във видението, Препъват се в съдбата.
8. Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и с нечистота: Няма чисто место.
9. Кого ще научи на знание? И кого ще направи да разумее поучение? Отбиените от млеко ли? Отлъчените от съсци ли?