1. Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, На които славната красота е повенал цвет, Които на върха на тлъстите долове се обладават от вино!
2. Ето, от Господа един крепък и силен, Като буря с град, Като разорителна вихрушка, Като буря на силни води прелели, Ще ги хвърли с ръката си на земята.
3. Венецът на гордостта на Ефремовите пияници Ще се потъпче под нозе.
4. И повеналият цвет, славната им красота, Който е на върха на тлъстия дол, Ще стане като първозрела смоква преди летото, Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.