16. Господи, в скърбта притекоха към тебе: Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях.
17. Както непраздна жена Когато наближава да роди превива се И вика в болезните си, Така станахме пред тебе, Господи.
18. Станахме непраздни, превивахме се; Но като че вятър родихме: Никакво освобождение не завършихме на земята; И не паднаха жителите на света.
19. Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите.
20. Идете, люди мои, влезте в клетовете си, И затворете дверите си подире си: Скрийте се за малко едно мъгновение Доде премине гневът.