13. А ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небето, Ще възвиша престола си над Божиите звезди; И ще седна на гората на събранието, към страните на север:
14. Ще възляза във висотата на облаците: Ще бъда подобен Вишнему.
15. Но ти ще слезеш в ад, В дълбочините на рова.
16. Които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Този ли е человекът който правеше земята да трепери, Който разклащаше царствата,
17. Който запустяваше вселенната И съсипваше градовете й Който не пускаше узниците си в домовете им?
18. Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава, Всеки в дома си;
19. А ти биде отхвърлен от гроба си като мерзостна отрасъл, Като дреха на убити, На прободени с нож, На слазящи между каменете на рова, - Като труп който се тъпче.