14. но без твоето мнение не рачих да сторя нищо, да не би твоето добро да бъде като по нужда, но самоволно.
15. Защото може-би за това да се е отлъчил от тебе за малко време за да го приемеш за всякога,
16. не вече както раб, но по-горе от раб, брат възлюбен, особно на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17. И тъй, ако имаш мене за съдружник, приими него както мене.
18. И ако те е в нещо обидил или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19. Аз Павел писах с ръката си, аз ще платя; да ти не река че ти ми си длъжен и сам себе си.
20. Тъй, брате, дано да получа аз това добро от тебе в Господа: успокой сърцето ми в Господа.
21. Уверен от твоето послушание, писах ти; и зная че и повече от колкото ти казвам ще сториш.