14. И когато говоря на нечестивия: Непременно ще умреш, а той се върне от греха си и направи съд и правда,
15. отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, и не струва неправда, непременно ще живее: няма да умре:
16. всичките му грехове които е съгрешил няма да му се поменат вече: направил е съд и правда: непременно ще живее.
17. Синовете обаче на твоите люде говорят: Пътят Господен не е прав. Но техният път не е прав.
18. Когато праведний се върне от правдата си и направи неправда, то в нея ще умре.
19. А когато беззаконният се върне от беззаконието си и направи съд и правда, той ще живее заради това.
20. Вие обаче говорите: Пътят Господен не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според пътищата му.
21. И в дванадесетото лето на плена ни, десетия месец, петия ден на месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Превзе се градът.
22. И ръката Господня биде върху мене вечерта преди да дойде бежанецът, и отвори устата ми доде дойде при мене заранта; и отвориха се устата ми, и не бях вече ням.
23. И слово Господне биде към мене та рече:
24. Сине человечески, тези които живеят в онези запустения в Израилевата земя говорят и казват: Един бе Авраам, и наследи земята; а ние сме мнозина: нам се даде земята за наследие.
25. За то кажи им: Така говори Господ Иеова: Вие ядете месо с кръв, и подигате очите си към идолите си, и проливате кръв; и ще наследите ли земята?
26. Вие се облягате на меча си, работите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближнаго си; и ще наследите ли земята?
27. Така им кажи: Така говори Господ Иеова: Жив съм аз, които са в запустенията непременно ще паднат от нож; и който е по лицето на полето, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще умрат от мор.
28. Защото ще предам земята в запустение и пустота; и гордостта на силата й ще престане, и горите Израилеви ще запустеят та да няма кой да минува.
29. И ще познаят че аз съм Господ когато предам земята в запустение и пустота заради всичките им мерзости които сториха.
30. И ти, сине человечески, синовете на людете ти говорят за тебе при стените и въ вратата на къщите, и говорят един на друг, всеки на брата си, и казват: Елате сега та чуйте кое е словото което излязва от Господа.
31. И дохождат при тебе както се събират люде, та седят пред тебе като мои люде, и слушат твоите думи, но не ги правят; защото с устата си показват много любов, но сърдцето им отхожда вслед любостяжанието им.