1. И слово Господне биде към мене и рече:
2. Сине человечески, утвърди лицето си към Ерусалим, и направи да капне слово към светите места, и пророчествувай към Израилевата земя,
3. и кажи на Израилевата земя: Така говори Господ: Ето, аз съм против тебе, и ще изтръгна ножа си из ножницата, и ще отсека от тебе праведния и нечестивия.
4. И понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, за то ще излезе ножът ми из ножницата си против всяка плът, от юг до север;
5. и ще познае всяка плът че аз Господ изтръгнах ножа си из ножницата му: няма да се върне вече.
6. За то ти, сине человечески, въздъхни съ съкрушение на чреслата си, и с огорчение въздъхни пред тях.
7. И когато ти рекат: Защо въздишаш ти? ще отговориш: Заради известието, че иде; и всяко сърдце ще се стопи, и всичките ръце ще ослабнат, и всеки дух ще премре, и всичките колена ще станат като вода: ето, иде, и ще бъде, говори Господ Иеова.
8. И слово Господне биде към мене и рече:
9. Сине человечески, пророчествувай и речи: Така говори Господ: Речи: Меч, меч се остри, и даже налъсква се;
10. остри се за да направи голямо клане: налъсква се за да светка. Можем ли прочее да сме весели? Той е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.
11. И го даде да се налъска за да се държи в ръка: този меч е наострен и налъскан за да се даде в ръката на посекателя.
12. Възопий и излелекай, сине человечески; защото той е върх людете ми, върх всичките Израилеви князове е: треперане ще нападне върх людете ми заради меча; за то удари по бедрото си;
13. защото изпитване има; и какво ако жезълът който презира не би съществувал вече, говори Господ Иеова?
14. За то ти, сине человечески, пророчествувай и изплескай ръка върху ръка; и да се удвои мечът, да се утрои мечът, на ранените: той е мечът на големите ранени който ще ви обсади от всякъде.