21. чадата обаче отстъпиха от мене: в повеленията ми не ходиха, и не упазиха съдбите ми да ги вършат, които ако прави человек ще живее чрез тях: съботите ми оскверниха. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях, за да свърша гнева си против тях в пустинята.
22. Но отвърнах ръката си, и подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
23. Възвисих още аз ръката си върх тях в пустинята да ги разпръсна между езичниците, и да ги разсея по местата;
24. защото съдбите ми не извършиха, и повеленията ми отхвърлиха, и съботите ми оскверниха, и очите им бяха вслед идолите на бащите им.
25. За то и аз им надох повеления не добри, и съдби чрез които не щяха да бъдат живи,
26. и оскверних ги в приношенията им с това че преминуваха през огън всяко що разтваря ложесна, за да ги запустя, та да познаят че аз съм Господ.
27. За то, сине человечески, говори на Израилевия дом и кажи им: Така говори Господ Иеова: Още и в това бащите ви ме укориха, като правеха престъпление против мене.
28. Защото като ги доведох в земята заради която възвисих ръката си че им я дам, тогаз погледнаха на всеки хълм висок и на всяко дърво сенчесто, и там принесоха жъртвите си, и туриха там раздразнителните си приношения, и положиха там благовонните си ухания, и направиха там възлиянията си.