Езекил 17:6-13 Цариградски (BG1871)

6. И прозябна, и стана разтлана лоза, низка на раст, На която вейките се завращаха към него, И коренете й бяха под него: Така стана лоза, И направи пръчки, и покара отрасли.

7. Имаше и друг орел голем, великокрилат, и многоперат, И, ето, тая лоза разпростре коренете си към него, И простря ветвите си към него, за да я напои чрез лехите на сада й.

8. Насадена бе на добро поле, при много води, За да направи ветви, И да принесе плод, Та да стане добра лоза.

9. Речи: Така говори Господ Иеова: Ще благоуспее ли? Не ще ли да изскубе той коренете й И да пресече плода й, та да изсъхне? Ще изсъхне със всичките листе на прозябването си, Даже без голяма сила, или много люде, за да я изскубе из коренете й.

10. Ей, ето, насадена, ще благоуспее ли? Не ще ли да изсъхне съвсем Както когато се допре до нея източний вятър? Ще изсъхне в лехите дето бе прозябнала.

11. И слово Господне биде към мене и рече:

12. Кажи сега на отстъпния дом: Не проумевате ли що значи това? Кажи: Ето, Вавилонският цар дойде в Ерусалим Та взе царя му и князовете му, И ги заведе със себе си у Вавилон;

13. И взе от царското семе та направи уговор с него, И го направи да се закълне: Взе и силните на мястото,

Езекил 17