1. Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене към Бога да принося дарове и жертви за греховете,
2. такъв който може да има състрадание към невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;
3. и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.