20. Естир не яви рода си нито народа си, както й заповяда Мардохей; защото Естир правеше по заповедта на Мардохей, както когато се възпитаваше при него.
21. В онези дни, като седеше Мардохей в царските врата, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от тези които пазеха входа, разгневиха се, и искаха да турят ръка върх цар Асуира.
22. А това нещо стана известно на Мардохея, и обади го на Естир царицата; а Естир обади на царя в името на Мардохея.
23. И като стана изпитване за това нещо, намери се така; за това обесени бидоха и двамата на дърво; и се писа в книгата на летовниците пред царя.