23. За Дамаск: - Посрами се Емат и Арфад: Защото чуха зло известие, стопиха се: Смущение има в морето, Не може да се утиши.
24. Дамаск ослабе, Обърна се в бяг, Трепет го обзе: Скърб и болки го обладаха Като жена кога ражда.
25. Как не биде оставен този прочут град, Град на веселието ми!
26. За то младите му ще паднат в стъгдите му, И всичките ратници мъже ще загинат в онзи ден, Говори Господ Саваот.
27. И ще запаля огън в стената на Дамаск, И ще пояде палатите на Венадада.