1. За Амоновите синове така говори Господ: - Няма ли синове Израил? Няма ли наследник? Защо Мелхом наследи Гада, И людете му живеят в неговите градове?
2. За то, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя да се чуе възклицание на бран В Рава на Амоновите синове; И ще бъде грамада на развалини, И селата му ще изгорят с огън: Тогаз Израил ще наследи онези които са го наследили, говори Господ.
3. Излелекей, Есевоне, защото Гай се разруши: Извикайте, дъщери на Рава, опашете се с вретище, Плачете и лутайте се през заградите Защото Мелхом ще отиде в плен Наедно със свещениците си и с князовете си.
4. Защо се хвалиш с доловете? Долът ти изтече, дъщи отстъпнице Която си се надеела на съкровищата си, И си казвала: Кой ще дойде против мене?
5. Ето, аз нося страх върх тебе, Говори Господ Иеова Саваот, От всички които са около тебе; И ще се разпръснете всеки къде му лице види; И не ще има кой да прибере скитащите се.
6. И подир това ще върна пленението На Амоновите синове, говори Господ.
7. Заради Едом така говори Господ Саваот: - Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се съветът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?
8. Бягайте, завърнете се, направете дълбоки места за селение, Дедански жители; Защото ще докарам върх Исава неговата гибел, Времето на моето посещение нему.
9. Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако крадци през нощ, Биха грабнали това що е доволно за тях.
10. Но аз оголих Исава, Открих скришните му места, И не ще може да се скрие: Разграби се семето му, братята му, и съседите му; И него го няма.
11. Остави сирачета си: аз ще ги упазя живи; И вдовиците ти да се надеят на мене.
12. Защото така говори Господ: Ето, онези на които не се падаше да пият от чашата Наистина ще пият; И ти ще останеш ли съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Но непременно ще пиеш.
13. Защото се заклех в себе си, говори Господ, че Восора ще бъде в ужас, В укор, в запустение, и в проклетия; И всичките й градове ще бъдат пусти във век.
14. чух известие от Господа, И вестител се проводи на народите и каза: Съберете се та елате против нея, И станете на бран.
15. Защото, ето, ще те направя малък между народите, Презрителен между человеците.
16. Прелъстила те е твоята ужасност, Гордостта на сърдцето ти, О ти, който живееш в разселините на канарите, Който владееш височината на хълмовете: Ако и да възвисиш гнездото си като орел, И от там ще те сваля, говори Господ.
17. И Едом ще бъде в ужас: Всеки що би минал през него ще се ужаси, И ще позвизди за всичките му язви.