10. Тогаз рекох: О Господи Иеова! Наистина ти съвсем си излъгал тези люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; А ножът е достигнал до душата.
11. В онова време ще рекат на тези люде и на Ерусалим: Зноен вятър от хълмовете на пустинята Духа към дъщерята на людете ми, Не да отвее, нито да очисти.
12. От тях силен вятър ще дойде за мене; А аз сега ще произнеса съдби на тях.
13. Ето, като облак ще възлезе, И колесниците му като вихрушка: Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.
14. Ерусалиме, омий сърдцето си от зло За да се избавиш: До кога ще пребъдват в тебе лошите помисли?
15. Защото глас от Дан известява И прогласява скърб от гората Ефрем.