13. И възвести им Михей всичките думи които бе чул когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете.
14. И проводиха всичките князове Юдия сина на Натания, син на Селемия Хусииния син, при Варуха, и казаха: Свитъка който си прочел ти в ушите на людете, вземи го в ръката си и ела. И взе Варух Нириевът син свитъка в ръката си та дойде при тях.
15. И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни; и прочете го Варух в ушите им.
16. И като чуха всички тези спогледнаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще възвестим на царя всички тези думи.
17. И попитаха Варуха и рекоха: Кажи ни сега, Как писа ти всички тези думи от устата му?
18. И рече им Варух: От устата си ми каза всички тези думи, и аз писах с мастило в книгата.
19. И рекоха князовете Варуху: Иди, скрий се, ти и Иеремия: Никой да не знае де сте.
20. И влязоха при царя в двора, (оставиха обаче свитъка в стаята на Елисама писеца,) и възвестиха в ушите на царя всички тези думи.
21. И проводи царят Юдия да вземе свитъка; и взе го от стаята на Елисама писеца. И прочете го Юдий в ушите на царя и в ушите на всичките князове които стоеха около царя.
22. А царят седеше в зимния дом, в деветия месец; и пред него имаше жаровня с огън.
23. И като прочетеше Юдия три и четири страници, режеше го с ножчето на писец и хвърляше в огъня в жаровнята, доде се свърши всичкият свитък в огъня на жаровнята.
24. И не се разтрепераха, нито раздраха дрехите си, царят и всичките му раби които чуха всички тези думи.
25. Още и когато Елнатан, и Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, не ги послуша.
26. И заповяда царят на Иерамеила царевия син, и на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син да хванат Варуха писеца и пророка Иеремия, но Господ ги скри.