8. Словото което биде към Иеремия от Господа като направи цар Седекия завет с всичките люде които бяха в Ерусалим за да си прогласят свобода,
9. щото да пусне всеки раба си и всеки рабинята си, Евреин или Еврейкя, свободни, за да не държи никой брата си Юдеин раб;
10. и послушаха всичките князове и всичките люде които влязоха в завета да пусне всеки раба си и всеки рабинята си свободни, щото да нямат вече тях за раби: послушаха, и пуснаха ги;
11. но след това пометнаха се и направиха да се върнат рабите и рабините които пуснаха свободни, и подчиниха ги да са раби и рабини, -
12. и биде слово Господне към Иеремия от Господа и рече:
13. Така говори Господ Бог Израилев: Аз направих завет с отците ви в който ден ги изведох из Египетската земя, из дома на робството, и рекох:
14. В свършъка на седем години пуснете всеки брата си Евреина който ти се е продал и слугувал ти е шест години, - тогаз ще го пуснеш свободен от тебе; но отците ви не ме послушаха нито приклониха ухото си.
15. И вие сега бяхте се обърнали и направили правото пред мене като прогласихте всеки освобождение на ближния си, и направили бяхте завет пред мене в дома върху който се призовава името ми;
16. но пометнахте се, и осквернихте името ми, и направихте всеки раба си и всеки рабинята си които бяхте пуснали свободни по волята им да се върнат, и подчинихте ги да ви са раби и рабини.
17. За то така говори Господ: Вие не ме послушахте да прогласите свобода всеки на брата си и всеки на ближния си: ето, говори Господ, аз прогласявам против вас свобода на ножа, на мора, и на глада; и ще ви предам в тласкане по всичките царства на земята.