8. Защото като отворих уста, Вопия, викам, насилие и грабене; Защото словото Господне ми стана Поношение и присмех вес ден.
9. И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.
10. Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде: Разказвайте, думат, и ще го разкажем. Всички с които аз бях мирен Гледаха да се спъна: думаха: Негли се измами, и ще превъзмогнем против него И ще му отмъстим.