7. И въведох ви в плодоносно място За да ядете плодовете му и благото му; И като влязохте осквернихте земята ми, И направихте мерзост наследието ми.
8. Свещениците не рекоха: Де е Господ? И законоведците не ме познаха; И пастирите станаха престъпници против мене; И пророците пророчествуваха чрез Ваала, И ходиха подир непотребното.
9. За това аз ще се съдя още с вас, говори Господ, И със синовете на синовете ви ще се съдя.
10. Защото минете в Китимските острови та вижте; И проводете в Кидар та разгледайте прилежно, И вижте, има ли да е станало нещо таквоз, -
11. Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове? Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното.
12. Ужасете се, небеса, в това, Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.
13. Защото две злини направиха моите люде: Оставиха мене, източника на живата вода, И си изкопаха ровове, ровове разпукнати, Които не могат да държат вода.
14. Да ли е раб Израил? или домочадец? Защо стана плен?
15. Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си, И направиха земята му пуста: Градовете му са изпогорени и ненаселени.
16. Синовете още на Мемфис и на Тафнес Строшиха върха на главата ти.
17. Не докара ли това ти сам на себе си, Защото си оставил Господа Бога твоего Когато те водеше в пътя?
18. И сега що имаш ти с Египетския път, Да пиеш водата на Сиор? Или що имаш с Асирийския път, Да пиеш водата на реката?
19. Нечестието ти ще те накаже, И престъпленията ти ще те обличат. Познай прочее и виж че е зло и горко това Дето си оставил Господа Бога твоего, И няма моя страх в тебе, Говори Господ Иеова Саваот.
20. Понеже отдавна строших хомота ти, Разкъсах връзките ти; И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница, Когато на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Лягала си блудница.
21. Но аз те насадих лоза избрана, Семе съвсем истинно; А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза?
22. За то ако и да се омиеш с нитро И да употребиш много сапун, Беззаконието ти пред мене остава си петно, Говори Господ Иеова.
23. Как можеш да речеш: Не се оскверних, Не ходих подир Ваалимите? Виж пътя си в дола, Познай що си сторила, Бърза камило що припкаш по кривите пътища.
24. Дива ослица навикнала в пустинята, Що смърка въздуха в желанието на сърдцето си, - В устремлението й кой може да я спре? Всички които я търсят няма да се трудят: В месеца й ще я намерят.
25. Възпри ногата си да не ходиш боса, И гъртана си от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото възлюбих чужденци, И подир тях ще ида.
26. Както се посрамя крадец когато се открие, Така ще се посрами Израилевът дом – Те, царете им, князовете им, И свещениците им, и пророците им, -