27. Които думат на дървото: Отец мой си ти, И на камика: Ти си ме родил; Защото обърнаха към мене гърб, а не лице Но във времето на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28. И де са твоите богове които си правил за себе си? Нека станат, ако могат да те избавят Във времето на бедствието ти; Защото колкото са градовете ти Толкоз и боговете ти, Юдо.
29. Защо би искали да се съдите с мене? Всички вие сте отстъпници от мене, говори Господ.
30. Напраздно поразих чадата ви: Те не приеха поправление. Ножът ви пояде пророците ви Както лъв изтребител.
31. О роде, вижте словото Господне: Бил ли съм аз пустиня за Израил, Или земя на тъмнина? Защо говорят людете ми: Ние сме господари: Не щем да дойдем вече при тебе?
32. Може ли момата да забрави украшението си, Невестата препоясанието си? Но людете ми забравиха мене в дни безбройни.
33. Защо показваш красен пътя си за да търсиш любов, Тъй щото си научила и лошите жени на твоите пътища?
34. Даже по полите ти се намери кръв От души на невинни сиромаси: Не ги намерих с разкопаване, но по всички тези.
35. И казваш: Понеже съм неповинна, Непременно яростта му ще се отвърне от мене. Ето, аз ще се съдя с тебе Защото казваш: Не съм съгрешила.
36. Защо се скиташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.