8. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?
9. Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10. Така говори Господ на този народ: Понеже възлюбиха да се скитат, И не удържаха нозете си, За то Господ не благоволи в тях: Сега ще си напомни беззаконието им, И ще посети греховете им.
11. И рече ми Господ: Не се моли за тези люде за добро.
12. И ако постят, не ще послушам викането им; И ако принесат всесъжения и приношения, Не ще благоволя в тях, Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.