32. А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."
34. И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго някого?
35. А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37. И Филип рече: Ако вярваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вярвам че Исус Христос е Син Божий.
38. И заповяда де се спре колесницата; и слязоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.