26. А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слязва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27. И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28. и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29. А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30. И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумяваш ли това което четеш?
31. А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави някой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32. А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."
34. И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго някого?
35. А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37. И Филип рече: Ако вярваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вярвам че Исус Христос е Син Божий.