15. които като слязоха помолиха се за тях за да приемат Духа Светаго.
16. (защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Светий, но само бяха кръстени в името Исус Христово.)
17. Тогаз възлагаха ръце на тях, и приимаха Духа Светаго.
18. А като видя Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро
19. и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.
20. А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнял че дарът Божий със сребро се придобива.
21. Ти нямаш част нито дял в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.
22. За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;
23. понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.
24. А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.
25. Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповядваха евангелието.
26. А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слязва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27. И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28. и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29. А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30. И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумяваш ли това което четеш?
31. А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави някой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.