Деяния 22:6-13 Цариградски (BG1871)

6. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето.

7. И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?

8. А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.

9. А тези които бяха с мене светлината видяха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.

10. И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.

11. И понеже от бляска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск.

12. И някой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,

13. дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.

Деяния 22