10. И като останахме там много дни, слезе от Юдея някой си пророк на име Агав.
11. И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12. И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлязва в Ерусалим.
13. Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
14. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.
15. И след тия дни приготвихме се и възлязохме в Ерусалим.
16. А с нас дойдоха и някои ученици от Кесария и ни водеха при някого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17. И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.
18. И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.
19. И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.
20. А те като чуха славеха Господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които повярваха, и те всички са ревнители на закона.
21. А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрязват чадата си нито да ходят по старите обичаи.
22. И тъй, що е? Известно че трябва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.
23. За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:
24. вземи ги, и с тях наедно направи очищението си, и иждиви за тях да си обръснат главите, и да познаят всички че няма нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.
25. А за езичниците които повярваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.