Данаил 4:9-18 Цариградски (BG1871)

9. Валтасасаре, началниче на вълхвите, понеже познах че духът на светите богове е в тебе, и нищо скришно не е мъчно за тебе, ето виденията на съна ми който видях; и ти кажи тълкованието му.

10. Ето виденията на главата ми върху одъра ми: гледах, и ето дърво всред земята, и височината му голяма.

11. Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя.

12. Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.

13. Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,

14. и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;

15. пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:

16. сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.

17. Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.

18. Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

Данаил 4