7. Тогаз влязоха вълхвите, вражарите, Халдеите, предвещателите; и аз казах съна си пред тях, но не ми явиха тълкованието му.
8. А после дойде пред мене Даниил, на когото името бе Валтасасар, според името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и пред него казах съна и рекох:
9. Валтасасаре, началниче на вълхвите, понеже познах че духът на светите богове е в тебе, и нищо скришно не е мъчно за тебе, ето виденията на съна ми който видях; и ти кажи тълкованието му.
10. Ето виденията на главата ми върху одъра ми: гледах, и ето дърво всред земята, и височината му голяма.
11. Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя.
12. Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
13. Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,
14. и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;
15. пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:
16. сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.