8. Но Даниил тури в сърдцето си да се не оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; за то моли началника на скопците да се не оскверни.
9. И направи Бог Даниила да намери благодат и милост пред началника на скопците.
10. И рече началникът на скопците Даниилу: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види лицата ви по-развалени от лицата на юношите връстниците ви, и направите главата ми повинна пред царя.
11. И рече Даниил на настоятеля когото началникът на скопците постави над Даниила, Анания, Мисаила, и Азария:
12. Опитай, моля, рабите си десет дни, и да се дадат нам да ядем сочива, и вода да пием:
13. после нека се прегледат пред тебе лицата ни и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и както видиш направи с рабите си.
14. И послуша ги в това нещо, и ги опита десет дни.
15. И подир свършъка на десетте дни лицата им се явиха по-красни и по-тлъсти с плът нежели всичките юноши, които ядяха изрядните ястия на царя.
16. И отнемаше настоятелят изрядното им ястие и виното което трябваше да пият, и им даваше сочива.
17. И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил бе проуметел във всяко видение и сънуване.
18. И в свършъка на дните когато рече царят да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.
19. И говори с тях царят; и не се намери между всички тях подобен на Даниила, Анания, Мисаила, и Азария; и предстояваха пред царя.
20. И във всяко дело на мъдрост и на проумение заради което ги попита царят, намери ги десетократно по-добри от всичките вълхви и вражари, колкото бяха във всичкото му царство.
21. И остана Даниил до първото лето на царя Кира.