4. И когато дойде юбилеят на Израилевите синове, тогаз наследието им ще се приложи на наследието на онова племе което ще ги вземе; и наследието им ще се отнеме от наследието на отеческото ни племе.
5. И заповяда Моисей на Израилевите синове по словото Господне и рече: Племето на Иосифовите синове говори право.
6. Това е което заповяда Господ за Салпаадовите дъщери и рече: Нека се оженят за когото им е драго, само да се оженят за мъже от рода на отеческото си племе,
7. и да не прехожда наследието на Израилевите синове от племе на племе; защото всеки от Израилевите синове ще бъде прилепен за наследието на племето на отците си.
8. И всяка дъщеря която има наследие в някое племе на Израилевите синове да бъде жена на едного от рода на отеческото си племе, за да наследват Израилевите синове всеки наследието на отците си.
9. И да не прехожда наследието от племе в друго племе, но всеки от племената на Израилевите синове да бъде прилепен за наследието си.
10. Както заповяда Господ Моисею, така направиха Салпаадовите дъщери;
11. защото Маала, Терса, и Егла, и Мелха, и Нуа, Салпаадовите дъщери, се ожениха за синовете на стриките си:
12. ожениха с еза мъже от родовете на синовете на Манасия сина Иосифова; и наследието им остана в племето на отеческия им род.