5. Ако ли й възбрани баща й в който ден чуе, то всичките й обричания, или обязателствата й с които е вързала душата си, не ще да си останат; и Господ ще й прости, защото й е възбранил баща й.
6. Ако ли се ожени, и има на себе си обричането си или нещо несмисленно изговорено с устните си с което е вързала душата си,
7. и чуе мъж й, и премълчи й в който ден чуе, тогаз обричанията й ще си останат, и обязателствата й с които е вързала душата си ще си останат.
8. Ако ли й възбрани мъж й в който ден чуе, тогаз ще унищожи обричанието й което е взела върху си, и онова което е несмислено продумала с устните си, с което е вързала душата си; и Господ ще й прости.
9. Но обричане направено от вдовица или от напусната жена, всичко с което би вързала душата си ще си остане върху й.