3. И убоя се много Моав от людете, защото бяха многочисленни; и Моав беше в недоумение поради Израилевите синове.
4. И рече Моав на Мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда тревата в полето. И Валак син Сепфоров беше цар на Моавяните в това време.
5. И проводи посланници до Валаама сина Веорова в Фатур, който беше при реката Евфрат, в земята на синовете на людете му, за да го повика; и заръча да му кажат: Ето, люде излязоха из Египет: ето, покриват лицето на земята, и седят срещу мене.
6. И сега ела, моля ти се, прокълни ми тези люде, защото са по-силни от мене, негли бих могл да ги поразя и да ги изпъдя из земята; понеже знам че ти когото благословиш благословен е, а когото прокълнеш проклет е.
7. И отидоха Моавовите старейшини и Мадиамските старейшини с дарове за вълхвованието в ръце; и дойдоха при Валаама и казаха му Валаковите думи.
8. А той им рече: Останете тука тази нощ, и ще ви дам ответ както ми каже Господ. И останаха Моавовите князове у Валаама.
9. И дойде Бог при Валаама и рече: Що са тези человеци у тебе?
10. И рече Валаам Богу: Валак Сепфоровът син, царят на Моавяните, пратил ги е до мене и ми казва:
11. Ето людете които излязоха из Египет и покриха лицето на земята: ела сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12. И рече Бог Валааму: Да не идеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13. И като стана Валаам сутринта, рече на Валаковите князове: Идете в земята си, защото не рачи да мя пусне Господ да дойда с вас.
14. И станаха Моавовите князове та дойдоха при Валака, и рекоха: Валаам не рачи да дойде с нас.