21. И стана Валаам на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с Моавовите князове.
22. И разпали се гневът Божий защото отиде; и застана ангел Господен на пътя пред Валаама за да му се съпротиви; (и той ездеше на ослицата си, и двама негови слуги бяха с него;)
23. и понеже ослицата видя ангела Господен че стоеше на пътя с гол нож в ръка, свърна ослицата от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата за да я оправи в пътя.
24. И застана ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда отсам и ограда оттам.
25. И понеже ослицата видя ангела Господен, притисна се към стената, и притисна Валаамовата нога към стената; а той я удари пак.
26. И ангелът Господен отиде на напред, и застана на едно тесно място дето нямаше път да свърне ни надясно ни наляво.
27. И понеже ослицата видя ангела Господен, падна под Валаама; а Валаам се разгневи, и удари ослицата с тоягата.
28. Тогаз Господ отвори устата на ослицата; и тя рече Валааму: Що ти съм сторила, та ме биеш сега третий път?
29. А Валаам рече на ослицата: Защото си се подиграла с мене. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те убил.
30. И ослицата рече Валааму: Не съм ли аз твоята ослица на която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31. Тогаз отвори Господ на Валаама очите, и видя ангела Господен че стоеше на пътя, и гол нож в ръката му; и преклони се и падна на лицето си.
32. И рече му ангелът Господен: Защо би ти ослицата си сега три пъти? Ето аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33. и ослицата ме видя и свърна от мене, ето, три пъти: ако да не свърнеше тя от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива.