10. И рече Валаам Богу: Валак Сепфоровът син, царят на Моавяните, пратил ги е до мене и ми казва:
11. Ето людете които излязоха из Египет и покриха лицето на земята: ела сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12. И рече Бог Валааму: Да не идеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13. И като стана Валаам сутринта, рече на Валаковите князове: Идете в земята си, защото не рачи да мя пусне Господ да дойда с вас.
14. И станаха Моавовите князове та дойдоха при Валака, и рекоха: Валаам не рачи да дойде с нас.
15. А Валак проводи пак князове, по-много и по-почтени от онези;
16. и дойдоха при Валаама та му рекоха: Така говори Валак син Сепфоров: Моля ти се, нищо да те не възпре да дойдеш до мене;
17. защото ще те почета с големи почести, и ще сторя все що ми речеш; и тъй, ела, моля, прокълни ми тези люде.
18. А Валаам отговори и рече на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и дома си пълен с сребро и злато, не мога да престъпя словото на Господа Бога моего и да направя ни по-малко ни по-много;
19. за това, моля, останете тук и вие тази нощ, за да видя какво още ще ми каже Господ.
20. И дойде Бог при Валаама през нощта та му рече: Ако дойдат человеците да тя повикат, стани, иди с тях; но каквото ти река, него да направиш.
21. И стана Валаам на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с Моавовите князове.
22. И разпали се гневът Божий защото отиде; и застана ангел Господен на пътя пред Валаама за да му се съпротиви; (и той ездеше на ослицата си, и двама негови слуги бяха с него;)
23. и понеже ослицата видя ангела Господен че стоеше на пътя с гол нож в ръка, свърна ослицата от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата за да я оправи в пътя.
24. И застана ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда отсам и ограда оттам.
25. И понеже ослицата видя ангела Господен, притисна се към стената, и притисна Валаамовата нога към стената; а той я удари пак.