5. И говориха людете против Бога и против Моисея и рекоха: Защо ни възведе из Египет за да умрем в пустинята? защото няма хляб ни вода, и душата ни има отвращение от този никакъв хляб.
6. И проводи Господ върх людете горителни змии които хапеха людете; и измряха много люде от Израиля.
7. И дойдоха людете при Моисея и рекоха: Съгрешихме защото говорихме против Господа и против тебе: помоли се Господу да махне змиите от нас. И помоли се Моисей за людете.
8. И рече Господ Моисею: Направи си една горителна змия и тури я на хоругвена върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив.
9. И направи Моисей медна змия и тури я на хоругвената върлина; и когато ухапеше някого змия, той като погледнеше на медната змия оставаше жив.
10. И дигнаха се Израилевите синове, и разположиха стан в Овот.
11. И като се дигнаха от Овот, разположиха стан в Ие-Аварим, в пустинята която е към Моав, към изток на слънцето.
12. От там се дигнаха, и разположиха стан в долината Заред.
13. От там се дигнаха, и разположиха стан от другата страна на Арнон, който е в пустинята и излази от пределите на Аморейците; защото Арнон е предел на Моав между Моавците и Аморейците.
14. За това се и говори в книгата на браните Господни: - Ваев у Суфа И потоците на Арнон,
15. И течението на потоците Което се простира до селението Ар, И досегнува до предела на Моав.
16. И от там дойдоха при Вир: този е кладенецът за който рече Господ Моисею: Събери людете, и ще им дам вода.