3. И скараха се людете с Моисея та говореха и думаха: О да бяхме умрели и ние когато братята ни умряха пред Господа!
4. И защо възведохте събранието Господне в тази пустиня да умрем в нея ние и скотовете ни?
5. И защо ни възведохте из Египет за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеяне, ни за смокви, ни за лозя, ни за нарове; нито вода има да пием.
6. И отидоха Моисей и Аарон от лицето на събранието при дверите на скинията на събранието, и паднаха на лицата си; и славата Господня им се яви.
7. И говори Господ Моисею и рече:
8. Вземи жезъла и свикай събранието, ти и Аарон брат ти, и пред очите им речете на канарата; и ще даде водата си: така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш събранието и скотовете им.
9. И взе Моисей жезъла който беше пред Господа, както му заповяда той;
10. и свикаха Моисей и Аарон събранието пред канарата, и рече им: чуйте сега, вие метежници; да ви извадим ли вода из тази канара?
11. Тогаз дигна Моисей ръката си и удари с жезъла си канарата два пъти; и потече много вода; и пи събранието и скотовете им.
12. И рече Господ Моисею и Аарону: Понеже не ме повярвахте да ме осветите пред Израилевите синове, за това вие няма да възведете това събрание в земята която им давам.
13. Тая е водата на Мерива; защото Израилевите синове се препираха с Господа, и той се освети всред тях.
14. И проводи Моисей посланници от Кадис до Едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичкия труд който ни намери,
15. как слязоха отците ни в Египет, и живяхме много време в Египет, и Египтяните озлобиха нас и отците ни;
16. и ние извикахме към Господа, и той чу гласа ни, и проводи едного ангела та ни изведе из Египет; и, ето, сме в Кадис, град в края на твоите предели.