18. И рече Йосиф на баща си: Не така, отче мой, защото този е първородний: положи десницата си на неговата глава.
19. Но отец му не рачи, и рече: Зная, чадо мое, зная: и той ще стане народ: и той ше бъде голям; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и семето му ще бъде множество народи.
20. И благослови ги в онзи ден и рече: В твоето име ще благославя Израил и ще казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! И постави Ефрема пред Манасия.
21. И рече Израил Йосифу: Ето, аз умирам; и Бог ще бъде с вас, и ще ви отведе пак в земята на отците ви.
22. И аз давам тебе един дял повече от братята ти, който взех от ръцете на Аморейците чрез саблята си и чрез лъка си.