14. И събра Йосиф всичкото сребро което се намерваше в Египетската земя и в Ханаанската земя, за житото което купуваха; и донесе Йосиф среброто у Фараоновия дом.
15. И като оскудя среброто от Египетската земя и от Ханаанската земя, дойдоха всичките Египтяни при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб: защо да умрем пред лицето ти? защото оскудя среброто.
16. А Йосиф рече: Докарайте скотовете си; и ще ви дам хляб за скотовете ви ако е среброто оскудяло.
17. И докараха скотовете си на Йосифа; и даде Йоси хляб за конете, и за овците, и за говедата, и за ослите; и храни ги с хляб в оназ година за всичките им скотове.
18. И като се свърши оназ година, дойдоха при него втората година и рекоха му: Не ще да скрием от господаря нашего че оскудя среброто; и скотовете станаха на господаря нашего: не остана друго пред господаря нашего освен телесата ни и земята ни.
19. Защо да погинем пред твоите очи, и ние и земята ни? Купи нас и земята ни за хляб; и ще бъдем, ние и земята ни, раби Фараону. И дай ни семе, за да останем живи, и да не умрем, и земята да не запустее.
20. И купи Йосиф всичката земя за Фараона; защото Египтяните продадоха всеки нивата си, понеже гладът натегнуваше на тях: така земята стана Фараонова.
21. И премести народа по градовете, от край до край на Египетските предели.
22. Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха дял определен от Фараона, и ядяха дяла си който им даде Фараон; за това не продадоха земята си.
23. Тогаз рече Йосиф на народа: Ето, купих вас и земята ви днес за Фараона: на ви семе и сейте земята.
24. И във времето на плода ще дадете петата част Фараону; а четирите части ще бъдат за вас за семе на нивята, и за храна вам и за онези които имате в къщите, и за храна на децата ви.
25. И те рекоха: Ти упази живота ни: да намерим благодат пред господаря нашего; и ще бъдем раби Фараону.