5. Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6. И като ги стигна рече им тези думи.
7. А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8. Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?
9. У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си.
10. А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни.
11. И побързаха та снеха всеки вретищата на земята, и отвори всеки вретището си.
12. И търси, като начна от най-стария доде свършши до най-младия; и намери се чашата във вретището Вениаминово.
13. Тогава раздраха дрехите си, и натовариха всеки осела си, и върнаха се в града.
14. И влезе Юда и братята му в Йосифовия дом, като беше той още там, и паднаха пред него на земята.
15. И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае?
16. И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата.
17. А той рече: Да ми не бъде да сторя това! Онзи человек у когото се намери чашата, той ще ми бъде раб; а вие идете с миром при отца си.
18. Тогава приближи при него Юда та рече: Моля ти се, господарю мой: нека говори рабът ти слово в ушите на господаря си; и да се не разпали гневът ти против раба ти, защото ти си като Фараон.
19. Господаря мой попита рабите си и рече: Имате ли баща или брат?
20. И рекохме господарю моему: Имаме баща стар, и дете на старостта му, малко; а брат му умря, и то само остана от майка си; и баща му го обича.
21. И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си.