22. И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре.
23. А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми.
24. И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар.
25. А отец наш рече: Идете пак та купете за нас малко храна.
26. И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат.
27. И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми: