34. И доведете при мене най-младия си брат: тогаз ще позная че не сте съгледатели, но сте прави; и ще ви отдам брата ви; и ще търгувате в таз земя.
35. И когато изпразднуваха вретищата, ето, всекиму възелът на среброто беше във вретището му; и като видяха те и отец им възлите на среброто си, уплашиха се.
36. И рече им Яков отец им: Вие ме обезчадихте: Йосифа няма, и Симеона няма, а Вениамина искате да вземете: върх мене падна всичко това!
37. А Рувим отговори на отца си и рече: Двамата ми сина убий ако го не доведа при тебе: предай го на ръката ми, и аз ще го доведа пак при тебе.
38. А той рече: Няма да слезе син ми с вас, защото брат му умря, и той сам остана; и ако му се случи някое нещастие по пътя дето отхождате, тогава ще сведете седината ми със скърб в гроба.