17. И тури ги наедно под стража три дни.
18. И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога.
19. Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си;
20. но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така.
21. И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.
22. А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква.
23. И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател.